Маврудът е късно зреещ сорт – в района на Пловдив гроздето узрява средата на октомври, но не е студоустойчив. Ето защо се смята, че най-подходящи за мавруд са дълбоките, свежи наносни почви в топлите микрорайони на страната, където няма опасност от ниски зимни температури. Капризите на времето определено са една от най-слабите му страни; за да узрее максимално, се нуждае от дълга, суха и топла есен. За сметка на това е сравнително устойчив на сиво гниене и не е много чувствителен към оидиум.
Също е високодобивен, подобно останалите наши местни сортове, съответно и за него важат същите принципи за ниска резитба и силно ограничаване на добивите, за да се получи в крайна сметка качествено грозде.
Вината произведени от този сорт са с наситен рубинен цвят, достатъчна запасеност на танини и киселини, и специфичен, много приятен аромат, в който се долавя къпина и зряла черница. Идеалните вина, получени от него, се развиват отлично в контакт с дъбова дървесина, като развиват мощен, комплексен аромат и плътен, хармоничен вкус.
Мавруд е сортът, който най-вече се свързва с България и е определян като национална гордост. Смята се, че той е стар местен сорт, който се отглежда само у нас от най-древни времена, но реално е регионален сорт и се среща още в Гърция, а вероятно и в Македония и Бесарабия. У нас е разпространен главно в Тракийската низина – Пловдивско (най-вече около Асеновград) и по-малко в Пазарджишко и Старозагорско. Има насаждения и по Черноморието около Поморие. Много търсен на пазара от българите, и по тази причина – много често засаждан напоследък в нови лозя.
Както всички стари сортове, и при маврудът има много голяма смесена популация в различните масиви. Има десетки негови вариации, въпреки че според специалистите най-вече са се разпространили два клона, наречени клон 1 и клон 2. Те имат различни технологични свойства и зреят с около десет дни разлика. По-ранозреещият (клон 2) е по-ценен заради по-дребните и по-силно обагрените зърна. Той дава екстрактни и плътни вина, докато другият (клон 1) е с по-големи гроздове, по-рехави и по-големи зърна, но не така обагрени и сладки, съответно и винатаса с по-слаба структура, не така плътни и оцветени.
