Историята започва от древните траки
Корените на празника произлизат от древните времена, когато българските земи били обитавани от племената на древните траки, повече от всички се е почитавал Дионис – бога на виното и лозята. Дошли през VII век, в североизточната част на Балканския полуостров, предците на съвременните българи приели тракийските традиции на винарството и лозарството. В езическите традиции на националното съзнание се е наложил впоследствие празника на виното.
Този празник е в чест на християнският свещеник Трифон, който е бил екзекутиран в Никея през 250г. Според легендата, в деня на наказанието, всички лозови масиви в страната били нападнати от насекоми и земеделските производители призоваха Трифон да ги защити.
По традиция на този ден подрязват лозите да се получи голяма реколта през есента, така че светецът Трифон в България и се нарича Зарезан (Подрязан). Сега Деня на Св. Трифон празнуват не само лозарите, но градинарите, фермерите и собственици на механите, кръчми и ресторанти.
На 14 февруари българските домакини се събуждат при изгрев слънце. Те приготвят запържвайки на сачак (плитък меден тиган), пиле пълнено с ориз, и се налива в специален дървен съд – бъклица – домашно вино. Слагат всичко заедно с домашно приготвен хляб в нова торбичка от вълна и собственикът на къщата, прехвърля чантата през рамото и отива на лозята, където се събират всички останали мъже от селото. От този момент започва празнуването.
След Трифон Зарезан идва пролетта и лозарите няма да имат възможността така да си починат и да се съберат във весела компания. Поради това, в българските села се празнува в продължение на три дни, купонясва се много шумно и весело. На лозето мъжете се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича “зарязване”. След това всички се събират и избират “царя на лозята”. Едва тогава започва общо угощение. “Царят” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: “Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!”. Царят отговаря на благословията с “Амин”. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора “трифунци”, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
През последните години, след промените в църковният календар, празникът на Трифон Зарезан започнали да празнуват на 1 февруари (Трифоновден). В много области обаче продължават да празнуват този празник на 14 февруари.
Българският народен празник Трифон Зарезан е известен също като Ден на лозаря.